Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Тогава и в източна Швейцария имах престой, но там не съм имал подобни срещи и разговори.
Случайно и едно заптие от вардата ни стана другар. Ние се освободихме.
Имам лек фетиш към стегнатите еластични клинчета за езда, обичам да контролирам коня и когато съм в такова настроение, натискът и триенето в предния край на седлото ми се услаждат много.
Първи любовни страсти в "Игри на волята"... Първи любовни страсти в "Игри на волята" (ВИДЕО) Новият сезон на любимото предаване „Игри на волята“ едва започна, а във въздуха започнаха да се усещат първите любовни трепети на някои от участниците.
И моята жокейка е винаги подмокрена в мое присъствие и за това аз си я наричам лиглата. "ЖОКЕЙЧЕТО"
Приказката е предназначена за децата, които отказват да пораснат. Инфантилността без граници може дори да бъде опасна.
Тя да дойде към мен – пак сложно, как да обясни, че тръгва сама на някъде. Решихме го аз да отида натам, но да отбия в едно село и тя ме упъти къде да хвана една екопътека и докъде да ходя по нея, кога да се отклоня и къде да отида – беше филм, но забавен. От нейна страна – тя често излиза да язди, така че нямаше да породи съмнения, просто щеше да язди до по-далеч този път, все едно е правила по-дълга разходка. Казах ѝ:
Може и някоя такава да прочете и да се включи по темата дори :)
Голямата територия на Китай предлага изключително много места, чакащи да бъдат посетени.
В разказа Чехов показва два типа хора, които са абсолютно притовоположни по природа. Едните са активните, широкоскроени хора, за които е важно да помагат на другите, дори за дребни неща (нещо, в което самият Чехов вярва; като лекар той се грижи за болни селяни безплатно в имението си).
Докато студентът в Духовната академия се прибира у дома, студът го застига изведнъж и започва да духа силен вятър. Той е в мрачно настроение и си представя как ли е духал същият този пронизващ вятър по времето на Рюрик и Петър Велики. Това са хиляда години, през които нищо не се е променило и все още изобилзват същите бедност, тлен и невежество.
Естествено, говорихме си, че няма как да сме заедно, съгласихме се веднага, но пък се разбрахме, че може да поддържаме контакт и в някакъв момент пак да се видим. В крайна сметка като си тръгнах малко се поразсъхнаха нещата. Писахме си няколко пъти в началото, после по Коледа и малко изглеждаше, че каквото било – било, но ми се искаше пак да се видим и към началото на април беше започнало да ми става едно пролетно, та реших пак да ѝ пиша. Хич не се дърпа, сложното беше как да се видим – ако отида там – с какъв претекст, а и оня Митко и той ще е ??????? ?? ???? там – твърдо не става.
Али чауш неволно се обърна и го погледна. Сивите, ясни, спокойни очи на Апостола се спосрещнаха с Алиовите.